Туризъм

Природен парк Витоша  е първият парк, обявен на Балканския полуостров. Той е обявен на 27.10.1934 г. и е заемал площ от 6 410 хектара. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става “народен”, а през 2000г. –“природен”. По настоящем Природен парк “Витоша” заема територия от 26 606 ха.

Витоша планина се извисява южно от София, най-високия връх на четвъртата по големина планина в България е Черни връх (2290м). На изток Витоша граничи с Плана планина, върховете “Голям” и “Малък”, природен резерват “Бистришко бранища” и ски-център “Алеко” се намират в източната част на планината. Северния дял на Витоша се спуска от Черни връх към Владая, тук се намират Копитото и телевизионната кула. Красивата природа и прекрасните условия за туризъм привличат много посетители  и Витоша е любима планина за спорт и туризъм на софиянци през уикенда.


Посетителски център на Природен парк Витоша - тук е изградена специална кула – наблюдателница, от която се открива прелестна панорама към столичния град. В изложбената зала на Центъра може да се научи буквално всичко за богатствата на Витоша – като се почне от историята, та се стигне до фонотека на птичето царство и зала за прожекции. Тук  разбираме, че един от първите изследователи на Драгалевци е Ъруин Сандърс- ректор на Американския колеж в София преди Втората световна война.


Боянския водопад  - вадопад на Боянска река, намиращ се на около 5 км. от центъра на Бояна.Водата скача от около 15 метра височина и представлява незабравимо зрелище, описано от големия български поет Иван Вазов.Особено красив е на пролет и по пълнолуние.


Ботаническа градина, между кв. Бояна  и кв. Драгалевци – основана през 1882 г. като Княжевска ботаническа градина. През 1947 г. е включена в Института по ботаника, а по-късно е преобразувана в самостоятелно подразделение на Българската академия на науките.


Минералните извори в Княжево са каптиране и обособени в две групи: водите в северната са по-топли и предназначени за лечение, а тези от клисурската група са по-хладки. Температурите им варират от 23 до 37,5 градуса по целзий. Водата е подходяща за лечение на горните дихателни пътища и функционални заболявания на нервната система, а пиенето на минералната вода помага срущу хроничен гастрит, колит, камъни в бъбреците, диабет и други.

Боянската църква “Св.Св. Никола и Панталеймон”

Исторически паметник със световно значение, включен през 1979 г. в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО под № 42.
Архитектура: Х –ХІІ в., ХІІІ в., и ХІХ в.
Стенописи: ХІ – ХІІ в., 1259 г., ХІV в., ХVІ – ХVІІ в. и 1882 г.
Намира се в подножието на Витоша планина, в кв. Бояна, ул."Боянско езеро" № 3. Тя е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изкуство от този период в европейското културно пространство.
Построена през 1259 г. от Светократ Калоян по време на царуването на  Константин Асен Тих.Световните изкуствоведи наричат безименния творец на иконописите Боянския майстор, а сътвореното от него се определя като “чудото” на  Бояна. Защото в една съвсем скромна наглед постройка Боянския майстор е успял да извае образите на 240 човешки фигури.Образи, предшественици на прочутия италиански Ренесанс. И още през 1979г. да нареди Боянската църква в списъка на ЮНЕСКО за световно значими исторически обекти редом с базиликата “Свети Петър и Павел” в Рим и парижката “Света Богородица”.
Храмов празник – 27 юли

Драгалевския манастир “Успение Богородично”- исторически паметник с национално значение

Наричан още “Царски манастир” и “Света Богородица Витошка”.Възникнал в края на ХІV и ХV в., разположен на 1,5 км. над кв. Драгалевци сред вековна букова гора, манастирът “Успение Богородично” е обявен за паметник на културата.
Като основатели и градители на манастира се считат цар Иван Александър и цар Иван Шишмин. Християнската обител е разрушена от османските нашественици през 1383 г. при завладяването на София. През ХV в. манастирът отново е въздигнт, за да стане средище на Софийската книжовна школа. Средновековната църква е изографисана през 1476 г. в духа на Търновската живописна школа. Дарител е болярин Радослав Мавър. Стенописите са образец на световното изкуство: “Съдът на Пилат”, “Обесването на Юда”, Отричането на Петър” и др. през ХVІІ в. църквата е обновена. Предполага се, че майстор на фреските е св. Пимен Софийски. Иконостасът е от края на ХVІІ в. съхранени са икони от Никола Образописов.
Тук монах, известен като  Генадий Скитника-знаменосец от четата на Ильо Войвода се среща с Васил Левски за да основат таен революционен комитет.
Храмов празник – 15 август


Църква “Света Троица”, кв. Драгалевци, ул."Бела Дона" № 3

Датира от годините след Освобождението. Строена от 1893 до 1898 г. идеята и първоначалния замисъл са да бъде умалено копие на руския златен храм в с. Шипка. На освещаването и присъства цар Фердинант. Лично дарява на хравма две икони – “Свети Цар Борис І” и “Св.Св.кирил и Методий”. След реконструкция от 1956 – 1958 г. храмът променя облика си. Църквата съхранява мощите на св. Йоан Златоуст, Св. Трифон, Св. Панталеймон...


Църковен храм “Св.Пророк Илия”, кв. Княжево, бул. "Цар Борис 3" № 347 - обявена за худ. паметник от средновековието и непосредствето след него

 Построен върху стара джамия, срутена през 1886 г. Няма данни какво е прадставлявала тази джамия, освен че е била част от голям дервишки комплекс (теке), изграден около гробницата на виден мюсюлмански духовник от ХVІ век Бали Ефенди. Всички предания сочат Бали за особено толерентен към християните (т.е. към българите), които покровителствал благодарение на големия си авторитет.
Архитектурата на княжевската църква е изключително самобитна и няма аналог у нас. Тя все още е предмет на задълбочено изследване. Големият централен островърх купол е добре пропорциониран, а неповторимия силует на храма се допълва от многобройни малки островърхи куполчета с декоративна функция.
Храмът е завършен през 1893 год. В двора на храма се намира гробницата на Бали Ефенди – исторически паметник с местно значение.
Храмов празник – 20 юли

Манастир “Св. Лука”, с. Владая 

Разположен е в югоизточното подножие на Люлин планина, срещу ж.п. гара Владая, на около километър от Владая. Манастирът вероятно е основан по време на Втората българска държава, а е възобновен през ХХ век. Действащ. Представлява комплекс от църква, жилищна и стопанска постройки и параклис “Св.Неделя”.Черковния иконостас е обявен за паметник на културата.

Храмов празник – 18 октомври.


Манастир “Св. Петка”, с. Владая – храмов празник 14 октомври /Петковден/


Църква “Св. Йоан Богослов” 1882 г., с. Владая – обявена за худ. паметник от средновековието и непосредствено преди него, храмов празник – 26 септември


Църква “Св.Георги”, кв.Драгалевци –в горобищния парк,  храмов празник – 6 май


Параклис “Св.Илия”, кв.Драгалевци, в местността Илина църква, под х-л Хранков, храмов празник – 20 юни


Църква “Св.Архангел Михаил”, кв. Симеоново – храмов празник – 8 ноември


Църква “Св. Екатерина”, в двора на гробищен парк Княжево


Катедрален храм “Успение Богородично”, кв. Бъкстон, ул. "Българска легия " № 41, руска,старостилна, построена през 1993г.


Параклис “Св.Иван Рилски”, кв. Павлово


Църква “Св.Георги”, с. Мърчаево –обявена за худ. паметник от средновековието и непосредствено преди него, храмов празник – 6 май


Манастир “Св. Троица”, с.Мърчаево – храмов празник на Петдесятница


Храм "Св.вмч.Пантелеймон" – кв.Княжево, бул. Цар Борис ІІІ № 202, сп. Охрид, в двора на Дома за възрастни хора с деменция


Оброчен кръст “Св. Иван Рилски”, Владая, м. Ив.Рилски- мястото е свързано с пренасянето на Св.Ивановите мощи в Рила през 1469 г.


Църква "Св.вмч.Пантелеймон" - кв.Бояна, ул."Десислава" № 4, построена през 1950 - 1952 г., обявена за паметник на културата, храмов празник  - Св.Пантелеймон - 27 юли 


Църква "Възнесение господне" - кв. Бояна , построена 2007г., намира се в двора на общински гробищен парк  - кв. Бояна


 Храм "Св.Арх.Михаил" - кв.Бояна, намира се в двора на частен гробищен парк  - парк Бояна