Обособяване на район „Витоша”
ХРОНОЛОГИЯ
Обособяването на района през годините се съдържа в следните нормативни документи, подредени хронологично:
Указ № 3399 от 1987 г., публикуван в Държавен вестник, бр. 97 се закриват районите на София и се създават общини.
Указ № 3405 от 14.12.1987 г., обнародван в ДВ, бр.10 от 05.02.1988 г., в сила от 05.02.1988 г.столицата е разделена на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда (сега Изгрев), Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Връбница, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево и Банкя.
Решение № 6 от заседанието на Столичен общински съвет на 20.11.1991 г., записано в Протокол № 2, общините получават статут на териториални общински администрации (ТОА) към Столична голяма община за задоволяване на ежедневните потребности и административното обслужване на гражданите по местоживеене, благоустрояването и хигиенизирането на територията и изпълнение на решенията на СОС и административните разпореждания на кмета на СГО.
Указ 220 от 19.07.1995 г., публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.1995 г. се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове.
В него в чл.2, ал.2. т.17 се определят границите на район „Витоша”:бул. Тодор Каблешков, бул. България, Околовръстен път, границата между квартал Симеоново и с. Бистрица, границата със Софийска област до и по землищната граница на с. Владая и границата между квартал Княжево и квартал Горна баня до ул. Букет, ул. Букет, бул. Никола Петков, бул. Цар Борис ІІІ и включва селата Владая и Мърчаево и кварталите Бояна, Княжево, Драгалевци и Симеоново.”
Този исторически преглед четете благодарение на любезното съдействие на отдел АИО, служба ЕСГРАОН и гражданско състояние към район „Витоша”.
Любопитни факти
КНЯЖЕВО
През турското робство, та чак до 1881 г. Княжево се е наричало Бали Ефенди в памет на ислямски духовник, който е бил изключително толерантен към българите и тяхната християнска вяра. Преименувано е в чест на княз Александър Батенберг. От 1958 г. е квартал на София.
Княжево държи няколко забележителни първенства:
- Първо селище, след столицата в България, което има поща;
- Първото електрифицирано селище в България. Това става през 1917 г.
- На негова територия е първият кабинков лифт в страната, заработил през 1962 г.
ДРАГАЛЕВЦИ
Според някои изследователи името идва от Средновековието и е записвано в турските данъчни регистри като „Драга лефча” и „Драги лефча”, би могло да бъде тълкувано като „Драги лъвове”. С това име се е подчертавало, че местните жители са били едни от защитниците на София (Средец) и то не какви да е, а „лъвски”!
От 1961 г. Драгалевци е обособено като отделно селище, а сега е квартал на район „Витоша”.
БОЯНА
Някогашното село Бояна, а от 1961 г. квартал на София към район Витоша, е разположено в най-ниските северни склонове на планината от двете страни на Боянската река. В миналото селището е било оградено с високи крепостни стени. Те са били част от веригата отбранителни съоръжения, защитаващи Средецкия район. В писмени документи Бояна се споменава за първи път през 1015 г. при завладяването на България от Византия. В средата на XIII век Боянската крепост е била под господството на севастократор Калоян. През втората половина на XVIII век и целия XIX век българите от Бояна са имали ангажимента да отбраняват Владайския пролом. През Х - ХI - ти век е построена Боянската църква "Св.св. Никола и Пантелеймон". По поръчка и със средства на местния управител – севастократор Калоян през 1259 г.е изографисана втората половина от стенописите в църквата. След Освобождението се е обсъждало събарянето на храма с цел построяването на нов. Светинята е спасена от царица Елеонора, съпругата на цар Фердинанд. След смъртта й през 1917 г. царицата е погребана до южната страна на средновековната църква. От 1979 г. църквата "Св.св.Никола и Пантелеймон" е включена в списъка на световното културно наследство и е под закрилата на ЮНЕСКО.
С.ВЛАДАЯ
Жителите на София и нейните гости се прекланят пред величавия паметник над гроба на Иван Вазов в градинката срещу столичното кметство. Малцина обаче знаят, че това внушително каменно надгробие с издълбани в него имената на великия писател, години на раждане и смърт и християнския кръст, всъщност е морена от Витоша, избрана и докарана тук от знаменит каменоделец и неговите роднини – всичките от... Владая. Самото пренасяне е станало през 1927 г. по решение на Народното събрание и е представлявало истински подвиг за времето си, когато най-солидната тяга е била волската каруца.
С.МЪРЧАЕВО
За първи път селището се споменава в турските данъчни регистри през далечната 1576 г., което говори за още по-стар произход. Всъщност на негова територия са правени разкопки на древна тракийска крепост.
Край селището се намира и манастирът „Света Троица”. Покрай всичко останало той е забележителен с факта, че според някои публикации е основан през IV век след Христа! За сравнение – България приема християнството през IX век. Следователно този манастир е бил една от опорите на поставени вековни християнски традиции по българските земи, на които се е опрял Княз Покръстител Борис І – Михаил.