Кой е той

Стойко Николов ДУКОВ е роден на 18.02.1974 година. Завършил е Френската гимназия-София. Има магистърска степен по испанска филология – Софийски университет. Следдипломна квалификация и стипендия в Universidad Autonoma de Madrid. Магистърска степен по управление на фирми от Европейски институт по обучение и Университета на Саламанка. Курс по борба с тероризма в Главна Дирекция „Информация” към Националната полиция на Испания. Квалификационен курс по връзки с обществеността, етикет и протокол М3 Communications College, Sofia. Обучение по Закона за местното самоуправление и местната администрация към Столичен Общински съвет. Директор за България на група от испански компании. Официален преводач към Търговското Представителство и Посолство на Кралство Испания в България. Асистент на Проекти по Програма ФАР „Изграждане на българската система за криминален анализ” и „Полицейска кариера в МВР на Република България”. Асистент на офицера за връзка с МВР на Република България в посолството на Кралство Испания в София. Изпълнителен директор на „Фери Груп”, мениджър на проекти „Грийн Енерджи” и „Спортен център Кътина”. Общински съветник (2007-2011) в Столичен общински съвет, където е член на: Постоянна комисия по опазване на околна среда, земеделие и гори; Постоянна комисия по инженерна инфраструктура и енергийно планиране; Постоянна комисия по етика и Комисия, съгласно Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Председател на одитния комитет на „Метрополитен” ЕАД.
Член-учредител е на политическа партия ГЕРБ.

-От биографията Ви е ясно, че сте с висока степен на образованост, квалификации и успешна кариера в различни сфери и нас и в чужбина. Какво Ви мотивира да влезете активно в обществения и политическия живот?
- Очевидно е, че българското общество изпитва остри нужди в тази насока – както за създаването на активно гражданско обществото, така и за подобряването на стандарта на живот, на условията на градската среда и още ред показатели. Ето защо са необходими не само млади, но и опитни хора, които са пътували навън и се опитват да постигнат това ниво, което всички желаем на глас и на ум – да бъдем Швейцария на Балканите или подобно на един американски щат във финансово отношение и степен на уреденост. Всичко това е едно призвание. И логично продължение на работата ми преди това в Общинския съвет, а и повече от година съм председател на структурата на ГЕРБ в район „Витоша”, в която също се занимавах с такава дейност. Имаме реализирана една градинка, включвали сме се активно в почистванията, поддържаме паметника на загиналите във войните в кв. Драгалевци и в още много подобни мероприятия. Те са точно с тази цел – да събудят гражданите и обществото, да канализират енергията, която имат за реализирането на такива хубави проекти. Дали ще дойдат за почистването на Симеоновските езера, както направихме със „Сдружение за Симеоново”, дали ще участват във възстановяването на стадиона „Гранит” във Владая, както също се случи вече – всяко подобно участие води до едно по-активно и взискателно гражданско общество. И едновременно ни помага да преодоляваме тази опасна апатия, която е обхванала друга част на обществото, която изповядва философията „Не гласувайте”. Не съм съгласен с тях – според мен изборите наистина могат да променят нещата към по-добро и хората трябва да повярват в себе си и да проявяват по-активна позиция, а не само да стоят отстрани и да казват „Това са политици, не ме интересуват”. Защото в България нямаме както в развитите държави потомствени политици – всеки у нас първо е бил гражданин и после е станал политик.

- Искате да кажете, че с личния пример човек може да внуши на много хора да победят апатията в себе си и че тя е голяма опасност за обществото?
- Да, апатията е абсолютно опасна! Ако хората загубят всякаква надежда, че демократичните избори променят тяхното състояние и това на цялото общество към по-добро, в това, че участието им в различни полезни мероприятия променя нещо, тогава най-тежко се разклащат устоите на демокрацията. Защото точно тази липса на надежда и тази апатия като начин и манталитет на гражданско поведение може да доведат до залитане към тоталитаризъм.

- До каква степен опитът Ви на общински съветник за един мандат считате за полезен сега вече като кмет на столичен район?
- Работата в общинския съвет е наистина много сериозна школа, защото тя формира една много широка визия върху общинската икономика, върху структурата на голямата община. Дава наистина добри познания и подготовка за работа с граждани – общинският съветник постоянно приема граждани, контактува с тях в комисиите. Също има много добри контакти с гражданските сдружения, които постоянно пребивават активно и положително в общинския съвет със свои предложения.

- Какви предизвикателства според Вас се изправят пред един районен кмет – в столицата и въобще в България – на фона на обстановката в страната и в Европа?
- Основното предизвикателство, което стои не само пред нас, а пред всички ръководители в почти целия свят – това са финансовата криза, недоимъка. Разбира се, при липсата на средства много по-трудно се решават проблеми, възникнали аварии и промени, които не са предвидени. Другото предизвикателство е – при тези намалени бюджети как човек да насърчи и да накара служителите, независимо от ниското заплащане, да си изпълняват съвестно и добре задълженията. Това е също тежка задача. Мисля, че в това отношение има неща, които също можем да подобрим.
Ще се подкрепя с малко конкретика. При мен и ръководството на администрацията част от предизвикателствата, които ние лично си поставяме, са няколко каузи, към които трябва да се присъединим. Например идват хората от читалището в кв. Княжево и казват: „Имаме чудесен кино и театрален салон, но той не е общинска собственост, така че Вие като кмет не можете да кандидатствате пред Столична община за средства, за да го възстановим. Какво да правим?” При такива предизвикателства човек трябва да прояви гъвкавост, да търси някакъв вариант. Това, което първоначално решихме, е да започнем с благотворителни концерти и така да съберем някакви средства. Направихме един концерт, до края на месеца ще има и друг. Ето, значи не е невъзможно да се реши проблемът, независимо, че нормативната база не предполага районният кмет да се занимава с това. Но ако човек има желание, може винаги да потърси друг вариант. Давам този пример, за да опиша възможността във времена на намалени ресурси да се намират решения.
Разбира се, друг, сега най-актуален вариант е да се търсят европейските проекти. В това отношение трябва много да се работи. Доколкото знам, в столичните райони няма изрично създадени отдели в това направление. Ще дам пример, свързан и с предишния въпрос за работата ми като общински съветник. Като такъв заедно с мои колеги посетихме в Брюксел Европейската комисия, Европейския парламент и след това имахме много интересно посещение на представителството там на град Валенсия. Те имат офис в Брюксел, голям колкото един етаж на нашето кметство и в него се трудят около 50 души. Тези хора се занимават единствено с писане на проекти, със следене какви проекти биха били подходящи за техния град. Тогава от разговора с председателя на тяхната организация излезе още едно предизвикателство, което тук искам да добавя. Това е успешно прилагане на публично-частното партньорство, което зае съжаление в България още звучи като мръсна дума, поражда в повечето асоциации, че има някаква далавера. А всъщност в представителството на Валенсия са надживели този момент. Показаха ни построен във Валенсия чрез публично-частно партньорство общински спортен комплекс - със зала за 4 хиляди зрители, с обществен басейн с олимпийски размери, плюс два по-малки басейна, плюс отделно още една зала за хандбал и фитнес, а отвън с тенискортове. Всичко това е създадено на общинска земя от частна фирма, по публично-частно партньорство, с много сериозни бонуси за жителите на квартала, за които цените са наистина смешни, а за другите желаещи на нормални. Ето тава предстои да се случва и в България и също представлява голямо предизвикателство в момента.

- От казаното дотук да разбираме ли, че Вие едновременно следвате няколко девиза: „Никога не се предавай, търси варианти и следвай добрия пример у нас и в развития свят”?
- Да, но и да не забравяме традициите – те също са много важни!

Едно интервю на Любомир Любенов